|
Истината е като една малка песъчинка, която потъва в бурното море на човешката душа. Тя е като неразтворен подарък, който очаква всеки, а когато се отвори - изненадата може да не бъде много приятна. Всеки човек има тайни, крие истини или ги отрича. Но дали всичко може да бъде простено? Може би да, защото реката на лъжите все някога пресъхва и хората успяват да забравят и да си простят взаимно. Реалността наистина може да срути въздушните кули, които ти, той или тя строят. От друга страна - може да ги направи по-силни и по-издръжливи, за да посрещнат всичките бури, които доста често разклащат иначе така подредения им свят. Истината е като малка шушулка, която рано или късно се пропуква и не може да бъде скривана дълго време. Има истини, които нараняват болезнено, други - не чак толкова, но е важно да се прости и да се осъзнае, че вероятно всичко е било за добро! Откровеността може да бъде полезна за живота. Например,, Аз знам, че това е така! ” затваря диалога, а другият, който мисли другояче, се оказва, че не знае. Но ,, Аз мисля по този начин. А ти? “ е въпрос, който отваря вратата. Той подсказва, че хората мислят различно, подканва и другия да сподели своите мисли и да бъде искрен. Искреността не е една от най-често срещаните черти у хората в днешно време. Но ако човек се опита да казва истините направо в очите на другите, диалогът ще бъде по-лесен и за двамата. Може да изглежда наистина странно, но по пътя към истината се открива какво чудо е човекът. Времето лекува, а хората понякога не разбират, че и другите имат свои права и гледат по различен начин на живота. Все пак е важно да надделее здравият разум. Не бива да се забравя, че всеки крие дълбоко в себе си своята малка истина за света, в който живее. Необходимо е да я потърси и да успее да я съхрани завинаги в сърцето си.
|