|
Елмазената красота на изпепеляващата тишина ме зареждаше. Златната бездна на самотата ме примамваше. Да прекрача ли фината паяжина на смъртта и да се слея ли с мисълта за тихо спотаеното желание? Слепите ми очи не можеха да различат сребърносиния цвят на съвършената реалност и катраненочерната мътна виелица на златно- изкования бял прах. Струята мираж ми шептеше: ,, Ела, ела!”. А когато всичко свършеше отново, когато любопитните пожълтели погледи се впият в мен, те ще разберат истината. Аз бях наркоман, такъв съм и може би завинаги щях да си остана пристрастен към най- жестоката и безмилостна отрова на моето съвремие- наркотиците. Външно бих бил непроменен- с онази същата кестеняво- блестяща коса, с кафяви очи, очакващи с нетърпение да усетят белия аромат на зашеметяващата мисъл за своето жарко бъдеще. А усмивката ми- все така ли щях да се усмихвам? Не, вече щях да бъда уморен от усмивки. Песента на самотата щеше завинаги да живее в мен. Но защо? Една крачка, една- единствена крачка... Бях оплетен във фината паяжина на спотаеното желание да вкуся пак от дрогата. Душата ми бясно се бунтуваше, но беше безгласна- и тя като мен уморена да крещи, да ме спре да извърша онази мрачна постъпка, която заоблачи деня ми и скри слънцето от моя ведър небосклон. А сърцето ми? Моето сърце... То беше друго- изпълнено с горчивината на изминалото щастие. Туптеше с ритъма на залязващото слънце и ударите му ми подсказваха, че беше дошъл той- краят- началото на смъртта. Тя щеше да бъде моята агония- сам и променен, не можех да се позная! Това ли бях аз? Едно бездуховно и търсещо несъществуващия изход от този омагьосан кръговрат същество? Да, трябваше да се примиря... А примирението просто облекчаваше парещата ми болка, която никога не ще угасне. Тази изповед в бяло искам да бъде пример за всички онези като мен- наркоманите. Не се оплитайте в този лабиринт на лъжи и на враждебност! Бъдете уверени в собствените си сили и не се оставяйте да бъдете манипулирани от нещото, което само привидно има силата да взема решенията вместо вас- дрогата! Помнете, че всяко нещо, което не ви убива, ви прави още по- силни / както твърди Ницше/ ! Не се отказвайте от светлите възможности, които този истински живот ви предлага! Паднете ли, станете веднага, защото няма време за губене! Животът е пред вас и вие сте пред него! Съдбата ви не е въпрос на шанс. Тя е въпрос на избор. За нея не се чака. Тя се постига!
|