|
Но защо тогава лъжем? Защо? Когато ясно разбираме, че заради нас могат да пострадат някои, които не заслужават. Може би се опитваме да представим себе си така, че да се харесаме на околните, или да предпазим самите нас или другите. Но дали резултатът е винаги този, към който се стремим? Не се ли получава в повечето случаи обратен ефект? Рано или късно истината изплува - закъсняла, но много по-жестока от навременната. Лъжата изсмуква енергията ни, карайки ни да се съсредоточим върху несъществуващи факти и събития. Затова много често лъжещият в един момент сам приема лъжата си за истина. Обикновено оправдаваме малките лъжи. Правилно ли е това? Ако малката лъжа е незначителна и безобидна за лъжещия, дали е такава тя и за излъгания? В днешно време в повечето чужди думи, жестове или усмивки се вижда само една размазана картина, чиито ясни линии изписват думата ,,лъжа” . Но аз вярвам и ще продължа да се надявам, че все още има хора, които са искрени и нелицемерни. Зная, че те не са много, но истината е, че на тях се крепи по-добрата и по-светла страна на света.
|