|
„Какво представлява неуспехът? Как личността се изправя пред него и по какъв начин може да го преодолее?” Често си задавам тези въпроси. Защо на някои им върви, а на някои – не? Защо върху някой постоянно се сипе манна небесна от небето, а някой трябва да се прегърбва за всяка стотинка? Всъщност всичко е много просто. Ние сами си избираме как да живеем и по кой път да вървим. На нас са ни присъщи различни форми на неуспехи. Някои са вечните страдалци, при тях всичко е винаги лошо и безизходно. Всеки от нас сам познава дълбочината на своите поражения. Но вместо да хленчим и да се оплакваме, трябва внимателно да погледнем в самите себе си! Неуспехите ни спохождат в момента, когато започваме нещо и изискваме всичко да се случва така, както желаем ние, а не така, както животът иска да изрази себе си. Неуспех може да има само когато имаме подсъзнателна идея за успех. В някакъв момент, оглеждайки се около себе си, сме видели, че възможностите на другия човек превишават нашите и всичко, което има другият, според нас, представлява много от това, което имаме ние. Идеята за успеха в днешно време е идея за това, колко пари трябва да имаме, какво облекло да носим, къде да почиваме. Още щом като се въведе тази идея в подсъзнанието, всичко онова, което имаме, се превръща в неуспех. Получава се колосален разрив между живота ни и представите ни за това, какъв трябва да бъде той. Ако не се приемем такива, каквито сме, ни остава само светът, на успеха и на неуспеха. В такъв случай каквото и да постигнем, намирайки се на върха на материалните блага, признанието, славата и почитта, за които дори не сме мечтали, подсъзнателният ни ум, който е започнал това съревнование с целия свят, ще се оглежда дали някой не ни е изпреварил. Страхът от поражение е страхът, че ще се разруши всичко, което сме проектирали. Това е страхът от нашето желание, което е избягало в бъдещето и е изградило въздушни замъци. Ние трябва да вървим освободени от своите блянове, за да видим това, което е, а не да лудеем по нещо, което го няма. Трябва да сме разумни и да виждаме всеки момент такъв, какъвто е всъщност, за да не плачем след това, да не си „ скубем косите” и да си казваме колко неуспешен е животът ни, как всички са ни излъгали. Трябва да се учим да живеем осъзнато, за да имаме контакт с реалността и да виждаме само това, което е, и при това, да сме се наслаждавали така, както никога не сме се наслаждавали. Каквото и да правим, всеки негативен резултат, дори и най-негативният, е позитивен – от него се учим в живота. А ако не се учим, тогава за нас нищо не е позитивно. Но рано или късно, колкото и да се съревновава човек с другите хора, задължително има крайно стъпало, на което, оглеждайки се, той разбира, че надпреварата му не струва. И живеейки така на земята, в края на живота си човек разбира всичко. Това, което реално имаме, е изходната точка и докато не я приемем, нямаме никакъв шанс да изживеем живота си истински.
|