|
Всеки от нас повече или по-малко носи от гените на своите родители. По някакъв начин ние приличаме на тях и това е много хубаво, защото аз искам да приличам и да бъда като моите родители. Те са ме отгледали и винаги са се стремяли аз винаги да получавам най- доброто дори и с цената на лишения. Често ми повтарят, че всеки човек трябва да има мечти и да се стреми към тяхното реализиране. Винаги са ме подкрепяли в нещата, с които съм искал да се занимавам. Не ме глезят, но мога да кажа и че не ме и лишават от нищо, което ми е необходимо. Изслушват ме и винаги се отнасят добре с мен, дори когато ги ядосвам. В трудни моменти те са моята опора, ако съм виновен за нещо те не ме упрекват, а се опитват да посочат моята грешка, да осъзная какво съм направил, да се уча от нея, за да не я повтарям. Учат ме на търпимост и доброта. Казват, че в живота на всеки човек има много изпитания,който той трябва да преодолее. Възпитават ме как да се държа на обществени места, с непознати, с приятели. Учат ме на добро, защото те самите са добри. Знам, че дори когато ми се карат, те не го правят защото не ме обичат, а защото ми мислят само доброто. Често са ми повтаряли, че най- важното е да бъдеш човек, да обичаш близките и приятелите си,за да могат те да ти отвърнат със същото. Ето затова си струва да приличам на тях. Радвам се че са ме научили да ценя доброто, да се трудя и да се боря за да постигна целите си. Смятам и аз да възпитавам децата си по същия начин, защото все пак какво по-хубаво от това да бъдеш добър човек.
|