|
Любовта е тази, която ни кара да жертваме себе си в името на онова така бленувано щастие. Любовта ни помага да опознаем себе си, вярно е, но и често въобще не можем да се познаем. Любовта е онова чувство, което ни завлича във вихара си от желания, а след това ни захвърля като останки от корабокруширал кораб... Не искам да говоря за онази красива, истинска, споделена любов. Ще те запозная с любовта, която често пъти ние не виждаме - любовта, която се крие понякога само в един единствен поглед, изпълнен с толкова желания, че чак е трудно да си представим как едно малко сърце би могло да ги изпитва... Любовта, която живее може би точно до нас на съседната улица, любовта, която ни гледа от съседния чин, която съществува, за да е близо до нас и да ни дава надежда завинаги и по всяко време... Но, НЕ - ние ще отминем тази любов, ще я отхвърлим - разбира се, срам ни е, че някой може да обича, а ние стоим и чакаме рицаря на бял кон... Хм, сякаш той ще ни направи щастливи... Хайде, народе, побързай - погледни на отсрещната страна, подари една усмивка на човека до теб, имай смелостта да заобичаш, за да няма нужда някой да ти казва какво е любовта... П.С.Аз нямах тази смелост... И все още чакам рицаря на бял кон... |