|
Сядам и се замислям защо ли трябва да определям училището като съдба? Съдбата за това е света, който ме заобикаля и който очертава целия ми път.В този смисъл училището е начертало пътя ми в живота, то е определило моята съдба, затова смело мога да заявя, че училището е моя съдба. Кое ме е формирало като човек? Само семейството ли? Аз вървя към моята съдба редом с приятелите си, които намерих тук в родното училище.С тях ме свързват интересите към математиката и компютрите, към литературата, театъра и музиката.Но само това ли?А безбройните лудории, закачките в междучасията, първите тайни? Дори когато ще бъда с коси побелели, топлите спомени за родното училище, за любимата учителка ще ме сгряват и може би ще ми навяват малко тъга.
|