Животът на новороденото, излязло от утробата на майка си, е като една кристално чиста и неопетнена бяла дъска. На нея тепърва предстои да се пише, да се драска, да се поправят допуснатите грешки. Но когато изтриеш с гъбата, не всичко може да бъде напълно заличено. Понякога остават следи, напомнящи за случилото се.
Именно тази бяла дъска е отражението на човешкия свят – все още не изцяло опознат и опитомен от индивидите. Бебето изплаква. Търси храна – това е човешкият инстинкт – единственото, което притежава, след като излезе на бял свят. И действително детето се появява без мислене, без знания, без дрехи. И то, също както спринтьорите, тръгва от старта, започва от нулата и иска да се бори, за да достигне върха и успеха. И детето расте... Първото, което получава, е мнението на другите хора за стъпките в живота. Неопитно е и се вслушва в думите на останалите – на най – близките му. По – късно малкият започва да проявява и собственото си отношение към света и към случващите се около него събития. Сблъсъкът между мнението и отношението в съзнанието на детето започва да го води към трупане на знания – жизнено необходими за предстоящия му път. Какво представлява личността? Твърди се, че тя е цяла Вселена – необятна и необяснима. И точно индивидът унаследява хубавите и лошите човешки качества на своя род, на кръвта, която тече във вените му. Предаването на наследството вървъ през поколението и рано или късно, когато човек има готовност, се среща с него и го приема за себе си. След това се формират и знанията. И колкото познанието е по – голямо, толкова по – реално индивидът разбира света. По този начин личността става умствено по-богата. Желанието да учи я тласка все по – напред и така тя изучава, намира причини да оцелява, развива се. Но вероятно някой ще ме попита: „ Нужно ли е да виждаш само с очите си? Не е ли необходимо да чувстваш, за да разбереш?” Това безспорно е така – чувството, породено от сърцето, ти подсказва накъде да поемеш. Без него си просто изгубен! Затова Гьоте мъдро е заключил: „ Човек вижда толкова, колкото знае.”. Но преди индивидът да започне изучава света, е нужно да познае първо себе си и душата си. Само тогава ще успее да се справи успешно с изненадите, които тази все още бяла дъска ще му поднесе!
|