|
,, Чуваш ли ме? Искам да ти кажа нещо, да споделя и да изплача болката си. Мечтая да има някой, с когото да си поговоря, на когото да се доверя и да се чувствам защитена.” Вероятно това са думите, които повечето от подрастващите си казват в труден за тях момент. Те имат нужда да бъдат разбирани и обичани. Заетите родители често нямат време да се грижат за децата си и не осъзнават, че една добра дума към тях и здрави доверителни отношения са много по-добро решение на даден проблем в трудно решима ситуация. Мястото на диалога в моя свят и в света на тийнейджърите като мен е съществено и необходимо за заздравяване на връзката между поколенията. Без разговори не може да се достигне до правилното и уместно решение на проблема. Премълчаването и неизказаните думи между приятели родители и подрастващи могат да доведат до криза и до сблъсък в отношенията им. Тийнейджърите като мен искат да бъдат чути, да поговорят с някого и да вземат правилно решение. Наблюдавала съм и възрастни, на които им е тежко в даден момент. Не трябва да се забравя, че понякога дори децата могат да помогнат на своите родители. Би било хубаво, ако възникне и взаимно приятелство между тях. Веднъж започнат, няма значение кога ще приключи диалогът. Всеки има право сам да реши. Важното е да се осъществи разговор и да се направи опит за решаване на проблема, да се усетят доверието и близостта между страните. Езикът на решенията може да доведе до благоприятен изход. На този език говорят всички народи - говорят го хората, които имат нужда от кураж да решават. Правилата му не зависят от родното място, а се определят от целите и от смисъла на разговора. Духът му действа като магия, без да я забелязваме. Този вълшебен език преодолява невидимите стени между хората. По този начин те могат да се изяснят помежду си. Но всеки трябва да знае, че независимо къде и за какво възниква, властта е такава система на отношения, при която едни изпълняват решенията на други. Свобода има там, където решаваме заедно.
|