|
Пътят... Пътят, който трябва да извървя, е толкова труден, толкова тежък и мъчен. Стъпалата, които предстои да изкача, са многобройни. Не знам да ли ще успея. Не знам дали ще се справя. Стъпките ми са бавни и несигурни. Завладява ме чувство на колебание. Да погледна ли назад? Толкова лесно мога да се подхлъзна, толкова лесно мога да падна! А колко далече е върхът!Но той сякаш ме дърпа към себе си и ме изпълва със самоувереност и с радост. Трябва да се доверя на хората, които смятат, че “когато се качваш нямаш право да се спираш или да се обръщаш назад”. Къде ли е краят? Не знам... Сама съм. Около мен няма никого, няма кой да ми подаде ръка. Няма как, трябва да се справя, нужно е да намеря сили в себе си. Кръговратът на живота е толкова непредвидим! Всеки човек е роден със собствена мисия, която трябва да изпълни. Моята е върхът, който предстои да покоря. Той е така желан и бленуван! Каква ли цена ще платя, за да го достигна? Дали ще нараня някого от най-близките си хора? Това все още не знам... Възможно е, когато съм стигнала да определено стъпало, някой да се опита да ми попречи да вървя нагоре. Но дори тогава аз трябва да се мобилизирам, да насоча всичките си сили да преодолея пречката и да постигна желаната цел. Ето, правя още няколко крачки. Завладява ме непознато и странно чувство. Какво е? Страх? Не – може би тъга, самота или победа! Но виждам, виждам нещо светло, нещо красиво. Това ли е върхът? Не съм сигурна. Краката ми натежават. Зад мен няма никой. Вече не смея дори да си помисля да погледна назад. И да, да, това е върхът. Това е краят на пътя. Достигнах го! А това там са моите нови другари и приятели по съдба. И те са щасливи като мен, че са стигнали до мечтания връх. Макар и непознати, махам им с ръка. Знам, че има още много, много върхове за покоряване. Това е той – животът! Успях, но сега трябва още повече и още по-усилено да се боря, за да оцелея и да съществувам. Това, че съм на самия връх, не означава, че ще си почивам, а напротив – сега още и още ще се трудя и ще доказвам, че успелият човек е не онзи, който е стигнал върха, а този, който се е задържал на него колкото се може повече и повече и покорява нови върхове. А моят малък опит в живота и първи в изкачването към върха ме научи на най-важното правило – да не се спирам и да се обръщам назод, а да вървя гордо напред и нагоре.
|