Всеки човек се стреми към нещо, всеки има свои мечти и цели. Но някои като че ли нямат смелостта и храбростта да се борят и да преследват това, което искат да постигнат. Други пък се оплитат в тънката и фина паяжина на фалша и на парите, като позволяват те да ги завладеят. Така не достигат до своите стремежи, а просто се задоволяват с материалното, което животът им предлага. Отказват се от непреходното и от истинското, като плащат висока цена. Трети срещат прекалено много перипетии и спънки по пътя си към своите цели и просто се отказват. Но истината е в това, никога да не позволиш страхът и мисълта, че няма да успееш да се справиш, да надделеят. Трябва със същия хъс да продължаваш да се бориш и да вярваш, че все някой ден ще достигнеш до осъществяване на своите стремежи! А аз? Аз съм на 16 години и твърдо съм убедена, че целите ми са светли. Никога не ще спра да се боря и вярвам, че някога всичко, към което се стремя, ще бъде реалност. Стремежите ми винаги водят към нещо добро и красиво, защото знам, че само те са истински и нетленни. Понякога животът е суров и жесток към мен и към моето семейство. Но целите, които преследвам доста често, успяват да ме вдигнат на крака и аз продължавам да вярвам, че доброто винаги ще побеждава злото. Защо някои хора имат стремежи, които няма да ги доведат до нищо светло? Защо те искат да навредят на свои приятели и близки? От завист? Не, на този въпрос все още не мога да си дам отговор, но някой ден ще разбера! А сега? Сега живея с мисълта, че за всеки има място под слънцето. Човек има свои цели дори и в сънищата си. Но не само там те могат да се осъществят. Продължавайте да вярвате, че има смисъл да живеете и да се борите! Защото стремежите са онези светлинки, които поддържат пламъка на живота у нас. Има ли цел, има и спасение! Има ли спасение, има светлина!
|