|
Винаги когато се обръщам назад, виждам хора, които ми подават ръка в труден момент, които ако падна, ще ми помогнат да стана и с чиято помощ вървя все по-напред. Това са те – моите приятели. Приятелството ... На тази тема са изписани почти толкова страници, колкото и за любовта. Защото историята на другарството следва историята на човешкия род. Закъде сме без приятели? Можем ли да живеем в самота? Как да се справяме сами в живота си, който от ден на ден става по-труден и по-труден? В критичните моменти няма нищо по-важно от подкрепата на нашите връстници. Дружбата започва още в пясъчника на детската градина и продължава до края на живота. Близките винаги са необходими, но особено са нужни, когато се колебаеш как да постъпиш, когато си отчаян, пренебрегнат, разочарован; когато се чувстваш зле или си на кръстопът. Особено важно е да имаш другари, защото те ти помагат да разбереш света и себе си, още повече когато не можеш да приемеш уроците на възрастните, нито пък да им се подчиниш. Идва време на раздвоение, когато децата вместо да се доверяват на собствените си родители, се устремяват към приятелите си. Намеря ли обаче баланса в общуването между родителите и моите връстници по-лесно ще се предпазя от “ капаните “ на живота. Няма рецепта, по която се избират истински съмишленици. Нерядко близкият ни помага да постигнем това, към което се стремим. Причини той или тя да бъде най-добър наш приятел често се оказват общите интереси и занимания. Един път другарят е по-силен, по-умен, по-талантлив, друг път ние сме по-добри и по-способни, ние сме защитници на по-слабия и това ни изпълва със спокойствие, носи ни равновесие. Приятелството вдъхва чувство за сигурност, за спокойствие и удовлетворение. Тогава то е градивно. Може да поражда разочарование и да поставя на изпитание добродетели или принципи и то до такава степен, че една – единствена постъпка може да промени съдбата ми за цял живот. В името на дружбата се вършат подлости, геройства, дори предателства. И всичко е с цел – приятелят да бъде доволен, зарадван, спасен или отмъстен. Случва се дори да избягаш от училище заради другар, да напуснеш дома си, подведен от лъжливо обещание, да излъжеш пак заради дружба. Възможно е дори привързаността да се превърне в сляпо подчинение, в подражание и в безкритично приемане на всичко. Полезно ли е такова приятелство? Носи ли удовлетворение? Не, разбира се! Тази близост може да затормозява, дори да измъчва. Лошите последици са неизбежни. Много от моите връстници определят живота си по законите на другарството. Ето например компаниите – всеки, който не е приет добре там, който не може да се вгради, защото не отговаря на критериите и не е достатъчно силен и стабилен – остава навън – нежелан и подиграван. Тъкмо от това най-много се страхуват тийнейджърите – да бъдат сами. Тогава те са готови да извършват постъпки, които съзнават, че са нередни и в някои случаи дори опасни. Всичко изглежда на шега – последствията не могат да се предвидят, а изненадите са нeщо нормално. Това са те – уродливите форми на приятелството, които не носят нищо добро на детето. А струва ли си? Струва ли си, питам аз? Не ... Това, че не са те приели в нечия компания, не е краят на света. Ти ще съумееш да си намериш истински другар и подходяща група. Може да не е скоро, а след време. Не си струва да погубваш амбициите, желанията, чувствата и бъдещето си, защото винаги някъде в света някой е готов да бъде твой покровител, истински приятел и съмишленик.
|