|
Какво е доброто? Идея, реалност или ,може би просто една мечта? Зависи ли то от злото? А какво представлява злото? Всяко дете разбира, че не трябва да прави неща, които няма да се харесат на тези, от които той зависи – родителите му. Когато порасне то се съобразява с нормите на обществото. Но както като малко понякога поставя своите интереси и желания над тези на родителите си и пристъпва забраните им. Така се получава, че дори като възрастен понякога не се съобразява с обществото. Родителските и индивидуалните интереси се разминават и там възниква понятието „ недобро”. Какво означава това човек да е „ лош”? Може би неговите разбирания са различни от тези на обкръжението му. Да си „ лош”, ще рече да правиш лошо на другите. Едва ли някой ще погледне с одобрение на теб, ако си добър спрямо себе си и лош - спрямо другите. Докато не видиш нещастие, не можеш да разбереш какво е щастие. Спомнете си приказката за принца, който не е знаел какво представлява нещастието, защото не бил излизал от своя дворец! Когато за първи път се разходил из царството, видял глад, болка, мизерия и от страх не могъл да го преживее. Просто не бил и помислял, че някой може да има живот по – различен от неговия. А колко хубаво щеше да е, ако ги нямаше всички онези превъплъщения на злото, които карат хората да страдат! Сега единственото, което може да бъде направено, е да има борба срещу злото в света, за да може то да бъде отчасти победено. Доброто и злото съпътстват индивидите през целия им живот. Когато едно бебе се роди, то не може да е лошо. Душата му е изпълнена с доброта. Но кое тогава прави хората злонамерени? Според мен това е животът. Той подлага индивида на всякакви изпитания. Ако обстоятелствата предразполагат към добър живот, то тогава няма причина, която да го направи лош. Другата страна на съществуването е тъмна и мрачна. Ако човек се сблъска с нея, то тогава има голяма вероятност да се превърне в озлобен и лош. Ако животът предостави на индивида всички нужни удобства – най – вече духовни, за да върви по правилния път, който за повечето е добротата, а той избере грешната посока, то тогава ще си носи последствията. Трудностите могат да го направят по – добър, по – опитен, но може и да го превърнат в злобен и лош. Срамът например е чувство, присъщо на добрите хора – тези, които осъзнават грешките си, замислят се над тях и се стремят да не ги повторят. Лошите не отделят много време за самоанализиране, те са първични – не обмислят, не съжаляват. Всеки човек – добър, лош, срамуващ се или не – има място под слънцето. С правото си е да живее живота си както пожелае. Но най – важно е да се стреми, пребивавайки на този свят да помага, да обича, да бъде добър! Така злото би могло малко по малко да бъде заличено!
|