|
Детското страдание е съществувало винаги и завинаги ще си остане. Всички майки би трябвало да се грижат за децата си, но не жинаги става така, както в приказките. Винаги е имало сирачета и дечица, които живеят сам самички по улиците и се молят за милостиня. Горките живеят в мизерия. А детското страдание е престъпление! Как изглежда детското страдание? Питате ли се? Всеки добродушен човек би съчувствал на едно, дори и малко страдащо дете. Не вярвам децата днес да не плачат. Те са толкова чусти и невинни. При всяко извършено от тях ''престъпление'', те се страхуват и сплитат загрижено ръчички, поради своето притеснение да не бъдат наказани, да не им се забрани да излизат вън с приятели или пък да не им вземат компютъра. ''Всяко дете си има свое задължение...'' - така казва майка ми и според нея то е да слуша родителите си и да учи. Ами какво остава за децата без родители? Какво правят те? Те сядат сами, мислейки си за утроро... А дали вярват децата в утрото? Дали мислят че с времето всичко ще се оправи? Никой не знае и никой не може да каже! Децата имат мечти много, но дали те ще се превърнат в реалност... Детството е важен период от живота на всеки един от нас. Спомените, които имаме от миговете с приятелите, игрите на гоненица, криеница и т.н.... Всяко дете има такива спомени, но дали или и лоши спомени, за които то дори не иска да се сеща, но те просто засенчват хубавите? Дойде време и ние да се замислим малко за това и да разсъждаваме над този така засягащ ни випрос - детското страдание вчера и днес! Детето – това мило създание... В живота му трябва да има само хубави мигове...
|