|
Началото на всяко едно общество е семейството и това е така от дълбока древност.Моето семейство е малко , но сплотено .Моите родители са ми дали най-важното , това е живота. В стечение на обстоятелствата аз живея само с мама, но съм имала късмета, че не сам изоставена , както някой родители правят с децата си. Ние с мама винаги решаваме проблимите си заедно. Споделяме болките и трудностите от изминалия ден и с общи усилия се справями с всичко. Ного често с нея се караме и изричаме силни думи , в които не вярваме,но даже всички тези обиди не могат да застанат по междуни. Ние винаги сме били нещо повече от майка и дъщеря. Споделяме всичко ,което ни тревожи, както правят най-добрите приятелки. Заедно се радваме , заедно сме и в моменти на отчаяние. Аз смятам, че имам силна подкрепа от човек, на когото мога да разчитам и да се доверя. Ето защо аз уважавам и обичам безкрайно много мама.Дори и да имах възможност да избирам , никого не бих се отрекла от нея.В семейството ми не на последно място се ценят българските традиции, обичаи и празници.Благодарна съм , че имам възможност да живея , обградена от любов и разбирателство. Знам, че мама иска да успея , да бъда щастлива и да не ми липсва нищо.Тя би направила всичко , за да ми усигури по-добро бъдеще. Когато наближат християнските празницисъм много щастлива, защото това е времето , когато се събираме всички ,загърбваме проблемите помежду си и си прощаваме. Само в семейството може да си сигурен , че ще намериш уюта , защитата , спокойствието и разбиране. Когато си далече от най-близките си хора , тогава разбираш колко ти липсват и колко много ги обичаш. И макар моето семейство да е малко , то ми дава всичко , от което имам нужда... |